Как да разпознаем, че сме дехидратирани

Какво представлява? | Рискови групи | Степени |
д-р Цветелина Хаджиева, кардиолог
Първи признаци на дехидратацията са:
- постоянната силна жажда,
- загуба на апетит,
- слабост,
- сънливост,
- раздразнителност.
- кожа с намален тургор (еластичност), по лицето се появяват бръчки,
- ниско кръвно,
- ускорен пулс,
- по-концентрирана урина, а в напредналите стадии може дори да не се образува.
Какво представлява дехидратацията?
Дехидратацията е патологично състояние, което се характеризира с намалено количество вода в организма. Тя настъпва, когато приемът на вода е по-малък от отделеното количество от организма.
Атриалният натриуретичен пептид, антидиуретичният хормон и алдостеронът са
хормони, които участват в поддържането на водно-електролитното равновесие.
Загубата на вода става чрез:
- потта,
- при издишване,
- с урината,
- при болестни състояния, свързани с повръщане и диария.
Летният сезон се характеризира с висок ръст на стомашно-чревните инфекции, чиято изява е именно тази.
В ежедневието си много хора не приемат достатъчно вода. Според част от пациентите - “нямат навика” да пият вода. Нуждите на организма нарастват през летния сезон, когато настъпва и обилно изпотяване, поради високите температури, при тренировки и при някои заболявания.
В някои случаи дехидратацията е съпътствана от загуба на телесно тегло с около 10-20%. Това е свързано с опасност за живота.
Какви са причините за поява на дехидратация?
Причините могат да са разнообразни. До дехидратация могат да доведат:
- Заболявания на гастроинтестиналния тракт, водещи до чести повръщания (пилорна стеноза) и/или диария.
- Хранителни натравяния.
- Токсикоза на бременността.
- Предозиране на диуретици.
- Полиурия - по-голямо отделяне на урина при захарен диабет.
- Заболявания на бъбреците.
- Болест на Адисон (хормонални нарушения).
- Състояния, които са свързани с фебрилитет (висока температура), могат да доведат също до дехидратация.
Кои групи хора са изложени на по-голям риск от дехидратация?
Съдържанието на вода в организма намалява прогресивно от периода на феталното развитие до достигане на зряла възраст. Най-високо съдържание на вода има при новороденото - 75 %.
Рискови групи за настъпване на дехидратация могат да бъдат:
- Бебета в кърмаческа възраст - при тях е характерна ускорената обмяна на водата.
- Поради физиологична незрялост на бъбреците в тази възрастова категория, те са с намалена концентрационна способност, следствие на което е и голямата загуба на течности. Повишаването на телесната температура е свързано и с увеличаване на
- основната обмяна.
- Децата също са изложени на по-голям риск от дехидратация, понеже в детското тяло има по-голямо съдържание на вода, отколкото при възрастните. Освен това водно-солевият обмен при тях е несъвършен. Обезводняването в детска възраст се свързва най-често с диспептични разстройства (повръщане, диария).
- Бременните жени и кърмачките.
- Възрастните хора са също рискови.
Какви видове/степени на дехидратация има и с какви признаци и симптоми се характеризират?
Според концентрациите на натрия, глюкозата и уреята се определя осмолалитетът на плазмата.
За нормални стойности се приемат 280-295 mOsm/kg. Според отклоненията в осмолалитета и натрия има три вида дехидратация:
- Когато натрият е под 135 mmol/l, осмолалитетът под 280 mOsm/kg, се касае за
- хипотонична дехидратация.
- При изотоничната дехидратация натрият и осмолалитетът са в референтните
- граници.
- Хипертоничната дехидратация се харaктеризира с високи нива на натрия (над
- 145mmol/l) и осломалитет над 295 mOsm/kg.
В детска възраст дехидратацията се разделя на три степени:
1. При първа степен има загуба на тегло между 1-5 %.
При преглед се установяват сухи лигавици. Тургорът на кожата, пулсът и кръвното са нормални, а урината - концентрирана.
2. Между 5-10 % е загубата на тегло при втора степен на дехидратация.
Тази степен се характеризира с:
- сухи лигавици, склонни към напукване,
- намален тургор на кожата,
- ускорен и мек пулс,
- нормално артериално налягане,
- максимално концентрирана урина.
3. Трета степен - когато дехидратацията е довела до 10-15 % загуба на тегло.
Признаци и симптоми:
- напукани лигавици,
- кожната гънка се задържа,
- пулсът е ускорен.
- ниско кръвно налягане,
- налице е анурия (бъбреците не образуват урина).
Дехидратацията при възрастни може да се класифицира на три основни степени - лека, умерена и тежка. Ето какви са характеристиките на всяка степен:
1. При лека степен на дехидратация се установява загуба на телесни течности - около 1-2 % от телесното тегло.
Водещи симптоми са:
- усещане за жажда,
- сухота в устата,
- леко намаляване на урината.
Все още няма изменения в пулса, кръвното и кожата.
2. Умерената степен на дехидратация се характеризира със загуба на телесни течности с около 3-5% от телесното тегло.
Характерни симптоми са:
- силна жажда,
- сухота в устата и гърлото,
- намалена продукция на урина (урината е тъмножълта),
- суха кожа,
- главоболие,
- замаяност,
- мускулни крампи,
- пулсът е ускорен,
- кръвното налягане започва да става по-ниско, особено при изправяне (ортостатична хипотония),
- засяга се и тургорът на кожата - забавена възвръщаемост на еластичността при щипане.
3. При тежка степен на дехидратация загубата на телесни течности е над 5 % от телесното тегло. Симптомите са:
- много силна жажда,
- много суха уста и кожа,
- значително намалена или липсваща урина,
- сънливост или обърканост,
- ускорен и слаб пулс,
- ниско кръвно налягане,
- бързо и повърхностно дишане,
- студена и влажна кожа,
- евентуална загуба на съзнание,
- много ускорен и слаб пулс,
- ниско кръвно налягане,
- тургорът е силно отслабен - кожата е с много забавена възвръщаемост на еластичността.
Характерни промени в лабораторните изследвания са високи стойности на азотните тела и хематокрит.
Сериозна изява на дехидратацията са:
- припадъкът
- хиповолемичния шок (нарушено кръвоснабдяване, поради нисък обем на кръв)
- объркване и дезориентация
Как да подходиш, когато забележиш първите признаци на дехидратация?
Когато забележиш някои от тези признаци е важно да се замислиш дали това е следствие на недостатъчен прием на вода или е резултат на друго заболяване.
Рационалният прием на вода - първата стъпка е увеличаване приема на вода.
Преценката за специфично лечение е желателно да става след консултация с лекар.
Консултация със съответния лекар при признаци на друго заболяване:
- инфекционист (при клинико-лабораторна констелация за развитие на
- инфекциозен процес)
- гастроентеролог
- ендокринолог и т.н.
Кога да се обърнеш към лекар?
Когато признаците за дехидратацията продължават, въпреки оптималния прием на вода, налице са и симптоми на друго заболяване е желателна консултацията със специалист.
Какъв е протоколът на действие след това?
След възстановяване от дехидратацията е важно да се избягват места с високи
температури, да се следят стриктно приети и отделени течности.
Продължаване на лечението на основното заболяване, в случай че има предписано такова от
конкретния специалист.
В кои случаи дехидратацията е животозастрашаваща и какви действия е нужно да предприемем?
Важно е да се отбележи, че тежката дехидратация е медицинско спешно състояние и изисква незабавна медицинска помощ. При съмнение за дехидратация, особено умерена или тежка, трябва незабавно да се потърси консултация с лекар.
Как можеш да предотвратиш появата на дехидратация?
Профилактиката на дехидратацията е свързана с превенцията на заболявания, които биха довели до загуба на вода, също така и тяхното лечение.
Необходим е прием на достатъчно вода е ежедневието, като не бива да забравяме, че нуждите се увеличават именно през топлите месеци на годината и при спортуване.
Ориентировъчно нужното количество вода може да се изчисли по формулата: 30-40 мл. х кг.