Работим по преструктуриране на сайта! При проблем и нужда от съдействие, моля свържете се с нас! close
chat icon
Любими продукти
  1. Начало
  2. Блог
  3. Лечение и здраве
  4. Как да разпознаем, че сме дехидратирани

Как да разпознаем, че сме дехидратирани

note 22.07.2024

icon2

viber_image_2023-03-07_15-48-54-044

image2

Какво представлява? Рискови групи Степени

 

Цветелина-Хаджиева д-р Цветелина Хаджиева, кардиолог

 

Първи признаци на дехидратацията са: 

  • постоянната силна жажда, 
  • загуба на апетит, 
  • слабост, 
  • сънливост, 
  • раздразнителност. 
  • кожа с намален тургор (еластичност), по лицето се появяват бръчки, 
  • ниско кръвно,
  • ускорен пулс,
  • по-концентрирана урина, а в напредналите стадии може дори да не се образува.

image-vodno Какво представлява дехидратацията?

Дехидратацията е патологично състояние, което се характеризира с намалено количество вода в организма. Тя настъпва, когато приемът на вода е по-малък от отделеното количество от организма. 

Атриалният натриуретичен пептид, антидиуретичният хормон и алдостеронът са
хормони, които участват в поддържането на водно-електролитното равновесие.

Загубата на вода става чрез: 

  • потта, 
  • при издишване, 
  • с урината, 
  • при болестни състояния, свързани с повръщане и диария. 

Летният сезон се характеризира с висок ръст на стомашно-чревните инфекции, чиято изява е именно тази.

В ежедневието си много хора не приемат достатъчно вода. Според част от пациентите - “нямат навика” да пият вода. Нуждите на организма нарастват през летния сезон, когато настъпва и обилно изпотяване, поради високите температури, при тренировки и при някои заболявания.

В някои случаи дехидратацията е съпътствана от загуба на телесно тегло с около 10-20%. Това е свързано с опасност за живота.

Какви са причините за поява на дехидратация? 

Причините могат да са разнообразни. До дехидратация могат да доведат:

  • Заболявания на гастроинтестиналния тракт, водещи до чести повръщания (пилорна стеноза) и/или диария.
  • Хранителни натравяния.
  • Токсикоза на бременността.
  • Предозиране на диуретици.
  • Полиурия - по-голямо отделяне на урина при захарен диабет.
  • Заболявания на бъбреците.
  • Болест на Адисон (хормонални нарушения).
  • Състояния, които са свързани с фебрилитет (висока температура), могат да доведат също до дехидратация.

image-vodno  Кои групи хора са изложени на по-голям риск от дехидратация?

Съдържанието на вода в организма намалява прогресивно от периода на феталното развитие до достигане на зряла възраст. Най-високо съдържание на вода има при новороденото - 75 %.

Рискови групи за настъпване на дехидратация могат да бъдат:

  • Бебета в кърмаческа възраст - при тях е характерна ускорената обмяна на водата.
  • Поради физиологична незрялост на бъбреците в тази възрастова категория, те са с намалена концентрационна способност, следствие на което е и голямата загуба на течности. Повишаването на телесната температура е свързано и с увеличаване на
  • основната обмяна.
  • Децата също са изложени на по-голям риск от дехидратация, понеже в детското тяло има по-голямо съдържание на вода, отколкото при възрастните. Освен това водно-солевият обмен при тях е несъвършен. Обезводняването в детска възраст се свързва най-често с диспептични разстройства (повръщане, диария).
  • Бременните жени и кърмачките.
  • Възрастните хора са също рискови.

Жега-2

image2 

Какви видове/степени на дехидратация има и с какви признаци и симптоми се характеризират? 

Според концентрациите на натрия, глюкозата и уреята се определя осмолалитетът на плазмата. 

За нормални стойности се приемат 280-295 mOsm/kg.  Според отклоненията в осмолалитета и натрия има три вида дехидратация:

  • Когато натрият е под 135 mmol/l, осмолалитетът под 280 mOsm/kg, се касае за
  • хипотонична дехидратация.
  • При изотоничната дехидратация натрият и осмолалитетът са в референтните
  • граници.
  • Хипертоничната дехидратация се харaктеризира с високи нива на натрия (над
  • 145mmol/l) и осломалитет над 295 mOsm/kg.

В детска възраст дехидратацията се разделя на три степени:

1. При първа степен има загуба на тегло между 1-5 %. 
При преглед се установяват сухи лигавици. Тургорът на кожата, пулсът и кръвното са нормални, а урината - концентрирана.

2. Между 5-10 % е загубата на тегло при втора степен на дехидратация. 
Тази степен се характеризира с: 

  • сухи лигавици, склонни към напукване, 
  • намален тургор на кожата, 
  • ускорен и мек пулс, 
  • нормално артериално налягане, 
  • максимално концентрирана урина. 

3. Трета степен - когато дехидратацията е довела до 10-15 % загуба на тегло.
Признаци и симптоми:

  • напукани лигавици, 
  • кожната гънка се задържа, 
  • пулсът е ускорен. 
  • ниско кръвно налягане, 
  • налице е анурия (бъбреците не образуват урина).

Дехидратацията при възрастни може да се класифицира на три основни степени - лека, умерена и тежка. Ето какви са характеристиките на всяка степен:

1. При лека степен на дехидратация се установява загуба на телесни течности - около 1-2 % от телесното тегло. 
Водещи симптоми са: 

  • усещане за жажда, 
  • сухота в устата, 
  • леко намаляване на урината.

 
Все още няма изменения в пулса, кръвното и кожата.

2. Умерената степен на дехидратация се характеризира със загуба на телесни течности с около 3-5% от телесното тегло. 
Характерни симптоми са: 

  • силна жажда, 
  • сухота в устата и гърлото, 
  • намалена продукция на урина (урината е тъмножълта), 
  • суха кожа, 
  • главоболие, 
  • замаяност, 
  • мускулни крампи, 
  • пулсът е ускорен, 
  • кръвното налягане започва да става по-ниско, особено при изправяне (ортостатична хипотония),
  • засяга се и тургорът на кожата - забавена възвръщаемост на еластичността при щипане. 

3. При тежка степен на дехидратация загубата на телесни течности е над 5 % от телесното тегло. Симптомите са:
 

  • много силна жажда, 
  • много суха уста и кожа, 
  • значително намалена или липсваща урина, 
  • сънливост или обърканост, 
  • ускорен и слаб пулс, 
  • ниско кръвно налягане, 
  • бързо и повърхностно дишане, 
  • студена и влажна кожа, 
  • евентуална загуба на съзнание,
  • много ускорен и слаб пулс,
  • ниско кръвно налягане,
  • тургорът е силно отслабен - кожата е с много забавена възвръщаемост на еластичността.

Характерни промени в лабораторните изследвания са високи стойности на азотните тела и хематокрит.

Сериозна изява на дехидратацията са: 

  • припадъкът
  • хиповолемичния шок (нарушено кръвоснабдяване, поради нисък обем на кръв) 
  • объркване и дезориентация

Как да подходиш, когато забележиш първите признаци на дехидратация?

Когато забележиш някои от тези признаци е важно да се замислиш дали това е следствие на недостатъчен прием на вода или е резултат на друго заболяване.

Рационалният прием на вода - първата стъпка е увеличаване приема на вода.

Преценката за специфично лечение е желателно да става след консултация с лекар.
Консултация със съответния лекар при признаци на друго заболяване: 

  • инфекционист (при клинико-лабораторна констелация за развитие на
  • инфекциозен процес)
  • гастроентеролог
  • ендокринолог и т.н.

Кога да се обърнеш към лекар?

Когато признаците за дехидратацията продължават, въпреки оптималния прием на вода, налице са и симптоми на друго заболяване е желателна консултацията със специалист.

Какъв е протоколът на действие след това?

След възстановяване от дехидратацията е важно да се избягват места с високи
температури, да се следят стриктно приети и отделени течности. 

Продължаване на лечението на основното заболяване, в случай че има предписано такова от
конкретния специалист.
 

В кои случаи дехидратацията е животозастрашаваща и какви действия е нужно да предприемем?

Важно е да се отбележи, че тежката дехидратация е медицинско спешно състояние и изисква незабавна медицинска помощ. При съмнение за дехидратация, особено умерена или тежка, трябва незабавно да се потърси консултация с лекар.

Как можеш да предотвратиш появата на дехидратация?

Профилактиката на дехидратацията е свързана с превенцията на заболявания, които биха довели до загуба на вода, също така и тяхното лечение. 

Необходим е прием на достатъчно вода е ежедневието, като не бива да забравяме, че нуждите се увеличават именно през топлите месеци на годината и при спортуване.

Ориентировъчно нужното количество вода може да се изчисли по формулата: 30-40 мл. х кг.

СПОДЕЛИ ТАЗИ СТАТИЯ