Остеопороза: Симптоми, причини и рискови фактори

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Какво представлява остеопорозата?

Остеопорозата е хронично метаболитно заболяване на костите, при което се наблюдава:
• намалена костна маса
• нарушена микроархитектура на костната тъкан

В резултат костите стават по-чупливи и рискът от фрактури, дори при минимална травма, значително нараства. Най-често засегнати са:
• прешлените на гръбначния стълб
• шийката на бедрената кост
• китките

Заболяването се развива „тихо“ и често остава недиагностицирано до настъпването на първата фрактура.

Кои са основните рискови фактори?

Рисковите фактори се делят на:

1. Фактори, които не можем да повлияем - генетика, възраст, пол

2. Фактори, които зависят от начина на живот - хранене, тютюнопушене, алкохол, физическа активност

Сред най-важните са:
• напреднала възраст
• женски пол, особено след менопауза
• фамилна анамнеза за остеопороза или фрактури
• нисък индекс на телесна маса
• недостиг на калций и витамин D
• тютюнопушене
• прекомерна консумация на алкохол
• обездвижване
• продължителен прием на определени медикаменти - глюкокортикоиди, хормонални терапии

Каква е ролята на генетиката и има ли генетична предразположеност?

Генетиката има съществено значение за риска от остеопороза. Изследвания показват, че до 60–80% от вариациите в костната минерална плътност се дължат на наследствени фактори.

Мутации или полиморфизми в гени, свързани с метаболизма на витамин D, колагена и хормоналната регулация, могат да повишат предразположеността към заболяването.

Наличие на фрактури при родители или близки роднини е прогностичен белег, че може да страдаме от остеопороза.

Как влияе телесното тегло?

Ниското телесно тегло и ниският индекс на телесна маса (<19 kg/m²) са свързани с повишен риск от остеопороза, тъй като при тях костното натоварване е по-малко и костната маса е редуцирана.

От друга страна, наднорменото тегло също не е протективно, особено когато е свързано с метаболитни и ендокринни нарушения.

Именно затова е важно да поддържаме здравословно тегло, което е различно за различите де-сетилетия в живота ни.

А как влияят хроничните заболявания?

Някои хронични заболявания също могат да доведат до вторична остеопороза. Примери за такива са:
• ревматоиден артрит
• хронична бъбречна недостатъчност
• ендокринни нарушения - хипертиреоидизъм, захарен диабет, синдром на Кушинг
• малабсорбционни синдроми
• гастроинтестинални заболявания

Те или нарушават усвояването на важни хранителни вещества, или водят до директно увреждане на костния метаболизъм.

Кои групи хора са най-застрашени и защо?

Най-застрашени са:
• жени след менопауза, поради рязък спад в нивата на естрогените
• мъже над 65 години, макар и при тях заболяването да е по-рядко
• хора с фамилна анамнеза за остеопороза
• пациенти с хронични заболявания или приемащи кортикостероиди дългосрочно
• лица с ниско телесно тегло, недохранване или хранителни разстройства

Кои са основните причини, които водят до загуба на костна плътност?

Загубата на костна плътност се дължи на дисбаланс между процесите на костна резорбция (разграждане) и костно изграждане.

При остеопорозата доминира резорбцията, което води до изтъняване и отслабване на костната структура. Основни причини са:
• хормонални промени
• дефицит на калций и витамин D
• ниска физическа активност
• стареене

Каква е ролята на хормоните в развитието на остеопорозата?

Хормоните играят централна роля:
• Естрогени - защитават костите чрез намаляване на костната резорбция. Спадът след менопауза е водещ фактор за женската остеопороза. Нарушава се балансът на костно изграждане и костно разграждане.
• Тестостерон - при мъжете ниските нива също водят до намалена костна плътност.
• Паратхормон и витамин D - регулират калциево-фосфорната обмяна. Нарушенията им ускоряват загубата на костна маса.
• Хормони на щитовидната жлеза - повишените нива (хипертиреоидизъм) ускоряват разграждането на костите.

Какви са първите признаци, които могат да ни насочат към това заболяване?

В ранните етапи остеопорозата е безсимптомна, затова я наричат „тихата болест“ или „тихият убиец“. Първите признаци могат да бъдат:
• намаляване на ръста с повече от два-три сантиметра
• болки в гърба, свързани с компресионни фрактури на прешлените
• чести фрактури при минимална травма

С какви симптоми и с каква изява се характеризира най-често?

Най-характерната изява са фрактурите на:
• гръбначни прешлени
• бедрена шийка
• китка

Те често настъпват внезапно, при минимално усилие или падане. Постепенно започват да се наблюдават:
• изкривяване на гръбначния стълб - кифоза
• хронични болки
• ограничена подвижност

Как можем да различим остеопорозата от други опорно-двигателни заболявания?

Остеопорозата се различава чрез образни и лабораторни методи. Докато заболявания като остеоартроза се проявяват с болки и деформации в ставите, остеопорозата често остава „тиха“, без болка, до появата на фрактура.

Основното изследване, което показва костната плътност и поставя диагноза остеопороза, е остеодензитометрията (DXA). Полезни могат да бъдат рентгенографии и специфични биохимични маркери:
• бетакрослабс
• витамин D
• калций
• паратхормон

Кога да потърсим лекар?

Не бива да се чака до настъпване на фрактура. Лекар трябва да се потърси при наличие на:
• рискови фактори
• ранна менопауза
• фамилна анамнеза за остеопороза
• намаляване на ръста
• хронични болки в гърба
• след фрактура при нискоенергийна травма

Как се поставя диагноза и какъв е последващият ход?

Диагнозата се поставя чрез остеодензитометрия (DXA), която измерва костната минерална плътност. Резултатите се изразяват като T-score, който показва степента на отклонение от нормата.

Допълнително се правят лабораторни изследвания за:
• калций
• витамин D
• паратхормон
• щитовидни хормони и други маркери

След поставяне на диагнозата се изготвя индивидуален терапевтичен план, който включва:
• промяна в начина на живот
• прием на калций и витамин D
• физическа активност
• медикаментозна терапия - бисфосфонати, деносумаб, терипаратид и други при необходимост