Физическо и психическо здраве на децата

Цветелина Ненова, психолог и сертифициран психотерапевт. 

Всяко дете носи в себе си уникален свят. Физическото и психическото му здраве не са просто медицински термини – те са преплетени с начина, по който: 

• живее
• чувства
• обича
• се свързва с нас

Здравото дете не е онова, което никога не боледува. Нито онова, което винаги се усмихва. Здравото дете е онова, което се чувства сигурно, обичано и прието такова, каквото е.

Какво включва физическото и психическото здраве на децата най-общо?

Физическото здраве обхваща: 

• растежа
• двигателното развитие
• имунитета
• съня
• храненето 
• общото телесно благосъстояние

Психическото здраве е не по-малко важно – то включва: 

• способността на детето да изразява емоции
• да се чувства сигурно и обичано
• да развива самостоятелност
• да създава връзки 
• да се справя с предизвикателства според възрастта си

Кои основни фактори влияят върху доброто развитие на детето?

Върху физическото развитие влияние оказват следните:

• Сън – редовният, качествен сън подпомага растежа и психическото равновесие. Липсата му може да доведе до раздразнителност и проблеми с концентрацията.
• Хранене – балансираното хранене с пресни и разнообразни храни изгражда здрава основа. Не е нужно да сме перфектни, а последователни.
• Движение – играта на открито, тичането, скачането – всичко това е необходимо за мускулите, костите, сърцето и доброто настроение.
• Среда – чистият въздух, безопасното жилище, достъпът до медицински грижи са базови предпоставки.

Върху психическото здраве оказват влияние:

• Вниманието и присъствието на родителя – децата нямат нужда от „много време“, а от пълноценно, присъствено време. То ги кара да се чувстват важни.
• Играта – чрез играта детето не просто се забавлява – то изразява емоции, учи се на социални роли, развива въображение и регулира напрежението.
• Свободата да чувства – детето има нужда да бъде изслушвано, дори когато плаче, гневи се или мълчи. Нашето приемане на емоциите му е основата на неговото себеприемане.
• Връзката с връстници – общуването с други деца учи на граници, емпатия, търпение, отстояване и принадлежност.

Има ли връзка между физическото и психическо здраве на децата?

Да – и тя е дълбока. Когато детето е тревожно, то може да има: 

• болки в корема
• често боледуване 
• проблеми със съня

Когато не се чувства видяно или чуто, може да развие: 

• хиперактивност
• затвореност 
• агресия

Обратно – когато е спокойно, обичано и подкрепено, тялото му също се развива по-здравословно.

Кои са първите признаци, че едно дете може да има затруднения в развитието?

Ето някои сигнали, които не винаги означават сериозен проблем, но са покана за внимание и, при нужда, консултация със специалист:

1. Задържане в речевото или двигателното развитие спрямо възрастта.
2. Затруднено общуване – липса на контакт с очи, невъзможност за игра с други деца.
3. Прекомерна тревожност или силна раздразнителност без причина.
4. Регрес – ако детето внезапно започне отново да се напикава, да заеква или да отказва неща, които е правело с лекота.
5. Изолация, тъга, силна чувствителност към шум, светлина или докосване.

Кога е нужно да се обърнем към специалист?

• Когато имаме усещане, че „нещо не е наред“, но не можем да го обясним логично. 
• Когато детето страда, а ние не можем да му помогнем сами. 
• Когато затрудненията пречат на ежедневието му – в детската градина, училището, семейството. 

Колкото по-рано потърсим подкрепа, толкова по-ефективна може да бъде тя.

Как можем да се погрижим за физическото здраве на детето?

Ето няколко полезни практики, с които можем да подкрепим физическото здраве на детето:

1. Установен ритъм на деня

Децата се чувстват по-спокойни, когато знаят какво следва. Редовен сън, хранене и време за игра създават усещане за предвидимост и сигурност.

2. Балансирано хранене 

Важно е не само какво яде детето, но и с кого – храненето е и емоционален акт.

3. Движение и игра на открито 

Подпомага не само тялото, но и емоционалния баланс.

4. Хигиена и профилактика 

Навиците за миене на ръце, зъби и редовните медицински прегледи са инвестиция в здравето.

Какво да избягваме?

1. Прекомерна употреба на екрани – води до напрежение, нарушен сън и липса на мотивация.
2. Хранене на крак/пред телевизора – храненето е и възможност за свързване.
3. Пренатоварване с дейности – детето не е проект, а жив човек. Има нужда от време просто да бъде.

Как можем да се погрижим за психическото здраве на детето?

Полезни практики за подкрепа на психическото здраве на детето:

1. Пълноценно време с родителя – дори 15 минути на ден, в които сме изцяло с него, без телефон, правят чудеса.
2. Разговори – детето има нужда някой да го изслуша, без да го прекъсва, съди или поучава.
3. Игра – свободната, неструктурирана игра подпомага регулирането на емоциите и развива въображението.
4. Приемане на емоциите – да му покажем, че всяка емоция е добре дошла, дори гневът или страхът. Те просто искат да бъдат разбрани.

Препоръки за ежедневни малки ритуали за щастие и спокойствие у дома:

• Кратка разходка с родителя всеки ден – дори десет минути съвместно време без разсейване създават усещане за близост.
• „Как беше денят ти?“ вечерен ритуал – спокойно време за споделяне, без натиск.
• Приказка преди сън – гласът на родителя успокоява и създава усещане за безопасност.
• Време за игра без посока – да позволим на детето да води, да избира, да мечтае.
• Малък „семеен ритуал“ – песен, прегръдка, смешка или молитва – нещо повтарящо се, което носи уют.

Какво да избягваме?

1. Критика, сравнение и натиск – те не мотивират, а раняват.
2. Постоянна заетост – детето има нужда от „празно време“ – то не е загубено, а ценно.
3. Игнориране на сигналите за тревожност – поведението на детето често „говори“ това, което още не може да изрази с думи.

Да отглеждаме дете не е „да го правим щастливо“. Това е неизбежно свързано с трудности, сълзи, умора. Но можем да му дадем основа, върху която да стъпи, когато пораства. 

А тази основа не е перфектност. Това е: 

• свързаност
• игра
• присъствие 
• доверие в живота му

Най-доброто, което можем да направим за здравето на децата си, е да бъдем до тях – истински. И да ги виждаме – такива, каквито са, а не каквито „трябва“ да бъдат.