Гъша кожа – що е то и как да се отървем от нея?

д-р Михаил Михайлов, д.м., дерматолог и венеролог, естетичен дерматолог

Какво представлява това състояние, което наричаме „гъша кожа“?

В ежедневието „гъша кожа“ често се използва за две различни неща.
От една страна, това е нормална физиологична реакция – така наречената пилоереция, при която малките мускулчета около космените фоликули се свиват и косъмчетата се изправят.

При животните този механизъм има защитна роля: създава тънък слой въздух между кожата и околната среда, който задържа топлината. При човека това еволюционно е останало като „рефлекс“, който се проявява при:
• студ,
• страх,
• вълнение,
• силна емоция.

От друга страна, в дерматологията „гъша кожа“ често означава кератоза пиларис. Това е хронично и доброкачествено състояние, при което по кожата се появяват малки грапавини и неравности, най-често в зоните с по-голямо триене:
• по външната част на мишницата,
• бедрата,
• бузите,
• седалището.

Причината за това е повишено натрупване на кератин. Това е белтък, който запушва фоликулите и придава на кожата характерната неравна текстура.

Какви са най-честите причини и рискови фактори за появата на това състояние?

Основната причина е генетична предразположеност. Много често в семейството има други хора със същия тип кожа. Състоянието е по-често при пациенти с:
• атопичен дерматит,
• суха кожа,
• склонност към алергии.

Допринасят и фактори като:
• студен и сух въздух,
• често къпане с гореща вода,
• агресивни сапуни,
• липса на достатъчна хидратация.
Стресът и недоспиването могат да влошат състоянието, защото кожната бариера става по-чувствителна.

Има ли сезонни фактори, които влошават състоянието и как?

Да. През зимата и ранната пролет, когато въздухът е по-сух и температурите са ниски, кожата губи повече влага и кератозата се изостря.

През лятото, когато влажността е по-висока и има повече излагане на слънце, обикновено настъпва временно подобрение. Морската вода и пясъкът помагат за премахването на натрупания кератин.

Затова препоръчвам сезонен подход – през студените месеци акцент върху овлажняване и защита, а през топлите – върху лека ексфолиация и поддържане на водния баланс на кожата.

Кои са симптомите и признаците, с които се характеризира?

Най-важният белег са малки, твърди пъпчици. За тях е характерно, че:
• често са с цвета на кожата, понякога леко розови или зачервени,
• не са болезнени,
• при допир се усещат като грапавини,
• най-често са по външната страна на мишницата и бедрата.

Кожата може да изглежда суха, загрубяла и „настръхнала“. В някои случаи има леко зачервяване или сърбеж, особено след баня, ако не се използват подходящи продукти.

Кога да потърсим лекарска помощ?

Винаги, когато имате притеснение за състоянието на кожата си.

Особено важно е да се консултирате с дерматолог, когато домашните грижи не дават резултат или ако има:
• възпаление,
• сърбеж,
• болка,
• видимо влошаване.

Често пациентите идват при мен с оплакване, че „гъшата кожа“ не минава месеци наред, защото се лекуват сами и не познават естеството на проблема.

Как се поставя диагнозата – какви прегледи и изследвания включва?

Диагнозата се поставя клинично – чрез преглед и дерматоскопия. Дерматологът:
• извършва визуална оценка на засегнатите участъци,
• оглежда структурата на кожата,
• изключва други заболявания с подобна картина.

В редки случаи се правят допълнителни изследвания, когато има съмнение за хормонален дисбаланс или съпътстващ дерматит.

Кога е нужно лечение и какво включва то?

Лечението се препоръчва, когато състоянието причинява:
• дискомфорт,
• сърбеж,
• естетично притеснение.

Терапията е насочена към омекотяване, ексфолиране и възстановяване на кожната бариера.

Използват се продукти със съставки, които спомагат за премахване на излишния кератин и подобряват гладкостта на кожата. Пример за такива:
• урея,
• млечна киселина,
• салицилова киселина,
• гликолова киселина.

В по-тежки случаи могат да се включат кратки курсове с противовъзпалителни кремове или медикаменти, но това се преценява индивидуално.

Какви начини за облекчение на състоянието се използват най-често?

Най-добър ефект дава ежедневната хидратация – това е основата. Важна е и умерената, щадяща ексфолиация, която не нарушава бариерата на кожата.

Тук искам да подчертая нещо много важно – домашните скрабове, които често се споделят онлайн, невинаги са безопасни.

Виждал съм пациенти, които са се опитвали да се „изчистят“ с кафе, сода или сол и в крайна сметка идват в кабинета с контактни и иритативни дерматити, а понякога и с изгаряния. Дори натуралните съставки могат да бъдат агресивни.

Затова всяка форма на лечение или ексфолиация трябва да бъде съобразена с конкретния тип кожа и ръководена от лекар.

Какви продукти са подходящи за домашна грижа?

Продуктите трябва да са емолиенти и кератолитични, но нежни.

Подходящи са кремове и лосиони, съдържащи съставки, които омекотяват и изглаждат кожата, без да я дразнят. Такива са:
• урея (5–10%),
• млечна киселина,
• ниацинамид.

Избягвайте продукти с:
• алкохол,
• парфюм,
• груби частици.

След баня винаги подсушавайте кожата внимателно и нанасяйте хидратиращ продукт, докато тя е още леко влажна. Това увеличава ефективността.

Как можем да избегнем появата на това състояние?

Не можем напълно да го предотвратим, ако имаме наследствена предразположеност. Но можем да го контролираме, като спазваме следните препоръки:

1.     Най-важното е да поддържаме здравословна кожна бариера – с правилна хидратация, балансирано почистване и избягване на агресивни процедури.

2.     Да се ограничи честото миене с гореща вода и употребата на сапуни с високо pH.

3.     Да се поддържа влажен микроклимат у дома през зимата – например с овлажнител на въздуха. 

Как влияе храненето върху този проблем и какви са препоръките за диета и прием на витамини?

Храненето винаги има значение, тъй като то влияе върху състоянието на кожната бариера и възпалителните процеси.

Диетата трябва да е богата на:
• омега-3 мастни киселини (рибено масло, ленено семе, орехи),
• витамини А, Е и D,
• цинк,
• селен.

Те подпомагат регенерацията на кожата.

Трябва да се ограничи прекомерната консумация на храни, които засилват възпалението:
• захар,
• трансмазнини,
• силно преработени храни.

Не на последно място – достатъчният прием на вода и антиоксиданти поддържа кожата хидратирана и еластична.

„Кожата е най-искреният орган. Тя никога не лъже и показва всичко – от начина, по който живеем, до това какво чувстваме.
Когато настръхнем, било от студ, страх или любов – това е просто начинът, по който кожата ни напомня, че сме живи.“ – д-р Михаил Михайлов