Запек при децата

д-р Йорданка Паскалева, гастроентеролог
За запека | Рискове и симптоми | Съвети |
Физиология на запек
Храносмилателната система на всяко дете има свой индивидуален ритъм и често маркерите, по които се определя дали едно дете се изхожда нормално варират в широки граници.
Всяко дете има свой собствен режим, който се влияе от храненето, особеностите на метаболизма и двигателната активност.
Важно е да се проследява дефекационният ритъм на отделното дете, който включва честотата (брой изхождания за едно денонощие) и количеството на изпражненията. От значение е и консистенцията на фекалиите. Нормално, изпражненията при бебетата са кашави. При деца над две-три години са меки и във формата на салам.
Запекът представлява забавяне или липса на изпразване на червата, обикновено съпроводено с болки в корема и подуване. Нормалното време между приема на храна и изхождане, както и характеристиката на изпражненията зависят от възрастта, вида, мириса, количеството и качеството на приетата храна. По тази причина се определя преди всичко от възрастта на детето дали даден период от време без дефекация се смята за запек.
Запекът се дели на органичен и функционален
Първият е свързан с аномалии в развитието, вродени дефекти на стомашно-чревния тракт, след операция на червата, при полипи, тумори и прочее. Запекът се определя като функционален, когато не се открива органична причина.
Рисковите фактори за поява на запек
• Неправилно/небалансирано хранене – ниско съдържание на хранителни влакнини, повече въглехидрати или протеини.
• Незрялост на храносмилателната система.
• Нарушена чревна моторика или промени в чревния микробиом.
• Съпътстващи заболявания.
• Обезводняване или загуба на течности.
• Психогенни причини – насилствено приучване към гърне, тежка адаптация към детската градина и т.н.
• Обездвижването също е фактор, в резултат на който се понижава тонусът на чревната стена и може да се наруши ритъмът на дефекация.
• Прием на медикаменти и други.
Колко дни без изхождане се определят като наличие на запек – ориентировъчни граници
Най-общо, за да определим едно състояние като запек, е нужно да наблюдаваме детето поне 10-14 дни. Например кърмените деца най-често се изхождат през интервал, по-малък от 5-7 дни, но не е изключено да има изхождания през седмица. В сравнение, със заместващо хранени, кърмените по-рядко страдат от запек.
Някои деца се изхождат през по-голям период от време (три-четири дни), без това да е запек. Най-честата причина за това е по-удълженото дебело черво, което създава условието изпражненията да се задържат. Това се счита за нормално, ако не е придружено от други симптоми.
Обикновено само продължителният период без изхождания не е достатъчен показател, за да се определи състоянието като запек. Взимат се предвид и други признаци, които се появяват в комбинация с намалената честота на изхожданията.
Говорим за запек и в случаите, когато с или без намалената честота, се наблюдават и сухи изпражнения, които са с много твърда консистенция (тип пластилин и като топчета), в оскъдно количество.
Симптоми при запек от страна на детето
Най-често се наблюдава коремна болка и дискомфорт– детето е неспокойно, раздразнително, плаче, огъва се. По-големите деца може да се оплачат от болка при изхождане и да започнат да отказват да ходят по голяма нужда от безпокойство, с което да се задълбочи и влоши състоянието. Наблюдава се подуто коремче (балотирано).
Как процедираме при съмнение за запек и кога да потърсим лекар
Първото, което е важно да предприеме родителят, при съмнения за запек, са масажите и гимнастиката. Масажите се извършват с погалване на коремчето по часовниковата стрелка, с лек натиск. Важно е ръката, с която масажираме, да е омазнена с някакво мазило и да масажираме преди хранене. Като упражнения за гимнастика могат да се използват т.нар. „колело“ или свиване на крачетата към коремчето.
Активното оставяне на бебето във водата да рита с крачета също помага.
Обикновено след 48-ия час може да се мисли за използване на ректални свещички при бебета и деца, както и прилагане на клизма. Но е важно тяхната употреба да е само при нужда, единични пъти. При необходимост от повече такава намеса, е редно да се обърнем към лекар.
При период без изпражнения, по-дълъг от 10-14 дни, е нужно да се потърси гастроентеролог.
Когато един запек при кърмаче продължава над 2-3 месеца и няма спонтанни изпражнения, а само с помощта на родителя и използване на различни медикаменти за клизми, тогава задължително е нужно отново да се потърси лекарска помощ. В такива случаи може да се касае за наличието на органичен запек, вследствие някакви вродени аномалии.
Когато има примеси - слуз и кръв и/или изпражненията са зловонни - също е добре да се обърнем към специалист.
Когато има отказ от храна и повръщане на фонтан, заедно с наличие на много твърд корем – спешно консултация с гастроентеролог или хирург.
Ако бебето е неспокойно и плаче неистово в продължение на няколко часа без да спира – консултация с лекар.
Диетични мерки за повлияване на симптомите
- По-продължително и по-често кърмене при кърмените бебета.
- За бебета на адаптирано мляко – добавяне на допълнителен прием на течности между храненията. Да не се приготвя по-наситен разтвор на млякото.
- Коригиране на хранителния режим при захранени и по-големи деца:
- В менюто могат да присъстват зърнени храни, каши, хляб, макарони, но да не са само те, а да се редуват и с други групи храни;
- Ограничаване приема на млечни продукти, ориз, банан;
- Да се набляга на храни, спомагащи изхождането – плодове и зеленчуци, от които най-вече пащърнак, тиква, сладки картофи, круши, сини сливи, праскови, кайсии, зелен боб, броколи;
- Добавяне на мазнини към яденето – 3-5 г;
- Варива, богати на минерални соли и хранителни влакнини, както и зеленолистните подправки също са подходящи;
- Увеличаване на приема на течности.
- Насърчаване на детето да се движи повече, да кляка и да става.