Как да предотвратим развитието на остеопороза

Какво представлява | Симптоми | Диагноза |
д-р Антоанета Янева, ендокринолог
Какво представлява остеопорозата?
Остеопорозата е най-често срещаното метаболитно костно заболяване. То причинява намаляване на костната плътност и нарушаване на костната структура, водещи до влошаване на здравината на костите и до повишен риск от фрактури.
Разделя се на:
- първична остеопороза - тя е резултат от възрастово-обусловени причини.
- вторична остеопороза - причинява се от определени заболявания или прием на медикаменти.
Какви са рисковите фактори и причини за поява на това заболяване?
В клиничната практика съвместно се използват рисковите фактори за получаване на фрактура или за наличие на ниска костна минерална плътност.
Основните рискови фактори за фрактура са :
- ниска стойност на костна минерална плътност
- предхождаща фрактура при минимална травма след петдесет годишна възраст
- хронологична възраст
- женски пол
- фамилна анамнеза за остеопороза (счупвания на бедрена шийка при минимална травма у майки и бащи след петдесет годишна възраст)
Фрактура при минимална травма представлява фрактура, причинена от травма, която не би била достатъчно силна да счупи нормална кост. Такава фрактура може да се приеме, например при падане от малка височина (от легнало, седнало, право положение или височина, по-малка от човешки ръст) или при травма, която не е забелязана от пациента.
Рискови фактори за често падане са:
- намалена мускулна сила (невъзможност да се става от стол без помощ)
- намалено равновесие
- ниска телесна маса
- намалената зрителна острота
Заболявания, които могат да причинят вторична остеопороза:
- анорексия
- хронични чернодробни болести
- целиакия
- хиперпаратиреоидизъм
- мъжки хипогонадизъм
- бъбречна недостатъчност
- ревматоиден артрит
- дефицит на витамин D
- таласемия
- захарен диабет
Лечение с глюкортикоиди също може да доведе до развитието на вторична остеопороза.
С какви симптоми се характеризира?
Остеопорозата често бива наричана “тиха” болест, защото в началната си фаза няма никакви видими, осезаеми симптоми. Често разбираме за нея, когато тя е вече в напреднала фаза или след настъпила остеопоротична фрактура.
Към основните симптоми спадат:
- болки в кръста и гърба
- неспецифични болки и дискомфорт
- скованост
- намалена или ограничена подвижност
- промяна в позата и стойката
- снижение в ръста.
Как се поставя диагнозата?
Диагностицирането на остеопорозата се постига чрез измерването на костната минерална плътност (КМП).
Златен стандарт за измерване и проследяване на КМП са двойно-енергийната рентгенова абсорбциометрия (DXA) на прешленни тела и проксимално бедро. Като резервна методика се ползва DXA на предмишница.
Препоръчва се измерване на двете основни места – прешленни тела и проксимален фемур (общо бедро и бедрена шийка) при всички пациенти.
В случай на невъзможност за съчетано изследване се предпочита измерване на бедрената шийка.
Определя се така наречения “T-score”, който представлява броят на стандартните отклонения над или под средната КМП за нормалната млада популация възрастни:
- Здрави лица > -1,0 стандартно отклонение (SD)
- Понижена КМП (остеопения) > -2,5 и ≤ -1,0 стандартни отклонения (SD)
- Остеопороза ≤ -2,5 стандартни отклонения (SD).
Как можем да предотвратим появата на остеопороза или да забавим нейното развитие?
Можем да намалим риска от развитие на остеопороза, като спазваме следните препоръки:
1. Прием на храна, богата на нужните витамини и минерали:
- Адекватният прием на калций и витамин D с храната е от съществено значение за предотвратяване на остеопорозата и е основно допълнение към профилактичното лечение.
- Ежедневна употреба на мляко и млечни продукти, които доставят на организма лесно усвоим калций.
- Редовна консумация на риба, плодове и зеленчуци, зелени подправки, ядки, минерална вода.
- Консумация на храни, богати на фитоестрогени – соя, бобови растения и зърнени храни, които са особено подходящи за жени в напреднала възраст.
- Приемане с храната на калций, фосфор, витамини (С, В6, К, фолиева киселина), магнезий, цинк.
- За добро костно здраве се прилага правилото на трите хиляди – ежедневна консумация на средно 1000 mg елементарен калций, 1000 IU витамин D3 и 1000 mg/kg тегло белтък.
2. Редовна физическа активност:
- Има благоприятен ефект върху структурата на костите и тяхната сила, както и върху мускулната сила и двигателната координация.
- Намалява риска от падания.
- По-високото ниво на физическа активност през средната възраст е съпроводено с намален риск от фрактури в по-напреднала възраст.
- Упражнения за сила на мускулатурата, тренировка за двигателна устойчивост, координация и ходене са ефикасни по отношение намаляване на паданията и травмите.
- Упражнения с тежести - подобряват костното здраве.
3. Извършване на профилактични прегледи:
Уместно е да се извършва преглед от ендокринолог или ревматолог, остеодензитометрично изследване и лабораторни изследвания с цел доказване или отхвърляне на заболяването.
4. Корекция на вредните навици:
- Приемът на кофеин-съдържащи напитки следва да се ограничи до една-две дози дневно. Кофеинът слабо намалява калциевата абсорбция в червата и увеличава калциевата екскреция в урината.
- Алкохол - не се препоръчват повече от три питиета дневно (едно питие = 120 ml вино; или 30 ml твърд алкохол; или 260 ml бира).
- Тютюнопушене: следва да се избягва или прекрати. То увеличава фрактурния риск – особено за бедрото.
5. Поддържане на оптимално телесно тегло
Нисък индекс на телесна маса: ИТМ 20 kg/m2 води до повишаване на риска от счупвания до 2 пъти, а ИТМ 16 kg/m2 – 4 пъти. По – рискови за фрактури са слаби и високи жени. Затова е необходимо поддържане на оптимално телесно тегло, както и редовна физическа активност.
6. Прием на добавки при нужда.
Ако не е възможно набавянето им чрез храната, се препоръчва прием на калций, фосфор, витамини Д (С, В6, К, фолиева киселина), магнезий, цинк.
7. Лечението на някои съпътстващи заболявания спомага за предотвратяването на развитието на остеопороза.
Тук спадат заболяванията и медикаменти, водещи до вторична остеопороза като например:
- хронични бъбречни заболявания
- тиреотоксикоза
- хиперкортицизъм
- първичен хиперпаратиреоидизъм
- хипогонадизъм
- захарен диабет
- хронична чернодробна недостатъчност
- малабсорбция
- прием на глюкокортикоиди, антиконвулсанти, антипсихотици, тиреоидни хормони