Вагинално здраве: Какво трябва да знаем за правилната грижа?

Кои са най-честите вагинални проблеми, с които можем да се сблъскаме?

Д-р Радостина Джарова, акушер-гинеколог

Различните възрастови периоди, през които преминава жената, се характеризират с определен вид инфекции.

Например при жени в репродуктивна възраст, полово активни, често срещани патологии са:

• бактериалната вагиноза - това състояние е свързано с намаляването или липсата на лактобацили, като в резултат на това бактериите, които нормално се намират във влагалището, причиняват инфекция
• гъбичната инфекция заема второ място по честота на вулвовагиналните инфекции. Състоянието на бременност е рисков фактор за развитието на гъбична вагинална инфекция, поради високите естрогенови нива в този период.
• полово-предаваните инфекции - например трихомониазата

За жените в менопауза най-характерният вагинален проблем е вулвовагиналата атрофия, Тя е свързана с ниските естрогенови нива и обедняването на вагиналната лигавица откъм количество на гликоген. 

В резултат на това има редукция до липса на лактобацили.

Това влагалище е по-податливо на екзогенна инфекция - например инфекция с E.coli.

С какви симптоми се проявяват?

В зависимост от първопричината, най-чести оплаквания биват:

• зачервяването в областта на срамните устни
• подуване
• сърбеж
• различно по количество и вид вагинално течение и придружената с него миризма
• парене при уриниране
• болка при полов контакт
• тазова болка и дори подуване на лимфните възли в ингвиналната област.

При някои инфекции, например гъбичната, е характерно засилване на симптоматиката преди менструация. А за бактериалната вагиноза - засилване на миризмата след полов контакт.

Бактериалната вагиноза

• Основният причинител, който се изолира при това състояние, е Gardnerella vaginalis.
• Характерно за тази инфекция е наличието на плътен бяло-сивкав секрет с лоша миризма, но без сърбеж. 
• Възможно е обаче да липсват оплаквания при пациентката.

Гъбичната инфекция 

• При нея е характерен сърбежът като водещ симптом. 
• Други възможни признаци са зачервяване и подуване на външните полови органи. 
• В някои случаи зачервяването може да се разпространи по вътрешната повърхност на бедрата. 
• Вагиналното течение може да е изразено в различна степен - от оскъдно до по-обилно. 
• Паренето при уриниране и болезненият полов контакт влизат в съображение, като не винаги присъстват в клиничната картина.

Вагиналната трихомониаза 

• Това е една от най-честите полово-предавани инфекции.
• При нея също може да има вариации в оплакванията - от минимални до обилен воднист секрет с жълтеникав до зеленикав цвят и с неприятна миризма. 
• Може да се появи и болезнено уриниране като допълнително оплакване.
• При жените в менопауза като единствено и най-често оплакване срещаме сухотата и сърбежа, свързан с нея.

Как да подходим, ако установим наличие на някое от гореизброените състояния/симптоми?

Когато забележите промяна в обичайното количество флуор, изтичащо от влагалището или получите дискомфорт в областта на външните полови органи, е добре преди всичко да се обърнете към гинеколог - за преглед и вземане на влагалищен секрет за микробиологично изследване. 

Външните промивки с цел облекчаване на симптомите като сърбеж и парене са допустими, като тук влизат в употреба: 

• приложението на интимни гелове
• спазването на интимна хигиена
• носене на памучно, нестегнато бельо

При наличие на смушения е препоръчително ограничаването на половите контакти.

Кога е нужно да се обърнем към специалист? 

• При чувство на дискомфорт.
• При наличие на някои от гореизброените оплаквания. 
• След непротектиран полов контакт, както и при поява на симптоми у партньора.

Какво включва лечението?

Лечението е съобразено със съответния причинител на възпалението. Препаратите са антимикробни, като целта е да се възстанови нормалната влагалищна флора и да се премахне съответния патогенен микроорганизъм.

Сублимацията с лактобацили е подходяща към лечението на бактериалната вагиноза.

Лечението най-често е локално - с вагинални глобули, но може да бъде и комбинирано - перорално в зависимост от тежестта и вида на инфекцията.

Партньорът трябва също да се лекува, когато инфекцията е полово-предавана, за да се избегне повторна и/или хронична инфекция при жената.

Какви профилактични мерки можем да включим, за да избегнем появата на тези проблеми?

Ето няколко важни препоръки, които могат да ни помогнат да се предпазим:

1. Спазването на лична интимна хигиена редовно. 
2. Половите контакти да бъдат протектирани – да се използват презервативи.
3. При приема на антибиотици е добре да се приемат успоредно и лактобацили, като профилактична мярка - през устата или вагинално приложение. Това е важно, тъй като приемът на перорален антибиотик смущава влагалищната флора, като намалява количеството на лактобацилите.
4. Избягване носенето на впито и тясно бельо, тъй като това предразполага развитието на гъбична инфекция по съседство от кожата в областта на вулвата.
5. При жените в менопауза локалното приложение на естроген и лактобацили може да повлияе и облекчи оплакванията, свързани с атрофията на лигавицата.

Какво включва правилната грижа за интимната зона?

• Използването на подходящи измивни гелове - такива, които да поддържат ниското pH във влагалището.
• Правилното третиране на перианалната област, която е в близост с вулвавагиналната област.
• Тоалетът на половите органи да се извършва с чисти ръце.
• Да се избягват използването на измивни гелове или перилни препарати, които са силно парфюмирани.
• Някои дамски превръзки могат да се окажат дразнещи за жените и смяната на едни превръзки с други да реши проблема - често това се случва при така наречения алергичен вулвовагинит. Премахването на алергена води до намаляване на оплакванията.
• Използването на лични хигиенни принадлежности.

Има ли нещо друго, което е важно да знаем за вагиналното здраве?

Лигавицата на влагалището е богато кръвоснабдена. До нея достигат нутриенти и имуноглобулини от общата циркулация на кръвта и нарушенията в локалния имунитет във влагалището могат да бъдат израз на нарушения в цялостния организъм - например нарушеният глюкозен метаболизъм (недобре контролиран захарен диабет) може да бъде причина за повтарящи се гъбични инфекции.

Хронично-рецидивиращите гъбични инфекции (повече от три пъти годишно) могат да бъдат израз на компрометиране на общия имунитет от системни инфекции или състояния, засягащи имунната система, като СПИН например.

Приемът на някои лекарства може да промотира развитието на гъбична инфекция – например оралният прием на кортикостероиди или някои антидиабетични препарати.

Важно е да се грижим за себе си като се стремим към здравословен начин на живот и добра лична хигиена.