Лупусът – „великият имитатор“, който се крие зад умора, обриви и болки в ставите

 Д-р Надежда Капанджиева

Материалът се публикува със съдействието на АстраЗенека България.

Тихи симптоми като хронична умора, болки в ставите, кожни обриви или чувствителност към слънце често биват подценявани – приписваме ги на стрес, преумора или сезонни вируси. Но понякога те са сигнал за сериозно автоимунно заболяване – системният лупус еритематозус, наричан още „великият имитатор“ заради многоликите си прояви. Най-често засяга млади жени и нерядко остава недиагностициран години наред, докато вече не е засегнал жизненоважни органи. Ще  разберем повече за това заболяване, как се разпознава и защо информираността е толкова важна от д-р Надежда Капанджиева – ревматолог с дългогодишен опит в лечението на пациенти с лупус.

Системният лупус еритематодес е хронично автоимунно заболяване, при което имунната система образува антитела срещу собствените тъкани и клетки.

Заболяването може да засегне много органи и системи – кожа, стави, бъбреци, бял дроб, мозък, сърце, кръвна система. Затова се нарича Великият имитатор – проявява се със различни симптоми, в зависимост от засегнатия орган и имитира различни диагнози.

Доказано е генетично предразположение за развитие на болестта - носителство на HLA DR2, HLA DR3, PTPN22,STAT4, IRF5TREX1 и други. Носителството на тези гени обаче не е достатъчно условие за развитие на болестта. Имат значение и външни отключващи фактори – хормонална терапия, бременност, инфекции, стрес, лекарства, ултравиолетова радиация.

Първите симптоми обикновено са чувствителност към слънце – така наречената фотосенсибилизация, артрит, обриви по лицето, афтоза, косопад, хронична умора.

За съжаление може да засегне най-вече млади жени в детеродна възраст.

Диагнозата се поставя по определение критерии, които включват лабораторни резултати и данни за физикален преглед. Стандартно не се правят генетични изследвания при диагностиката на заболяването. Достатъчно е да има определен сбор от диагностични критерии, които дефинират болестта. Тези критерии са унифицирани за целия свят.

Прогнозата на заболяването се определя от органното засягане - бъбречното засягане по типа на гломелуронефрита, както и мозъчно засягане – така наречения цереброваскулит, са най-тежките поражения.

По-късната диагноза е предпоставка за по-тежко органно засягане. Диагнозата обикновено се поставя от ревматолог, който е запознат с многоликия характер на заболяването. Необходимо е съдействието на дерматолог – за кожна биопсия, нефролог - при необходимост от пункционна бъбречна биопсия, хематолог – при автоимунна хемолитична анемия, кардиолог – при засягане на сърдечно- съдова система. Обикновено засягането на сърдечно- съдовата система се изразява с прояви на перикардит, миокардит, може и с ОКС-миокарден инфаркт, като израз на васкулит на коронарните съдове.

Близките на пациентите трябва да са запознати със сериозността на заболяването, да знаят, че пациента трябва да избягва контакта с инфекциозно болни. Да се планира предстоящата бременност съвместно с  лекуващия ревматолог и гинеколог, който е запознат със заболяването. Да се избягва стреса в ежедневието, когато това е възможно, да се осигури на пациента редовен контакт с лекуващият лекар и достъп до лаборатория и болнично заведение при нужда.

Много е важно да се постави правилната диагноза и навреме, много често есенно-зимния период и пролетта възникват вирусни епидемии, които могат да са причина за ставни оплаквания, температура, умора. Това може да заблуди лекаря и пациента. От съществено значение при необясним продължителен фебрилитет, съчетан със ставен синдром, да се потърси ревматолог за насочени изследвания.

В съвременната епоха на обилна интернет информация, която ни залива, има реална опасност от погрешно самостоятелно диагностициране от пациента. Много често има пациенти, които сами са си назначили имунологични изследвания и идват притеснени от регистрирани отклонения. Затова е важно да се подчертае отново, че диагнозата се поставя въз основа на сбор от клинични и лабораторни отклонения. Само лабораторни резултати, каквито и изменения да дадат, не са достатъчно основание за поставяне на тази диагноза.

Най-често изследвания – АНА скрининг например, може да бъде променен и при прекарана инфекция, неоплазма и т.н. Затова е важно пациентът да се обърне към компетентен лекар за навременна диагноза и от там правилно лечение.